Скъпи наш, Клайбер!

Там някъде далеко

С настоящите последователно объркани докрая редове, искам да те уведомя, че така се случи, че цял месец ръшках из всичката София да търся грамофон. Накрая намерих един запазен телефункен абсолютно случайно и вече го подарих на виден наш клубен член-съосновател на ячейката. Така да се каже, целево го направих.:о)
Струва ми се, има още шанс да те посрещнем след два месеца с подобно устройство (поръчано е). Не затова, че не те изпратихме като хората, а дори заради идеята да реабилитираме онези, както казваш, славни времена. Тия дни прочетох в някакъв вестник (опит за защита на високи? позиции)категоричното становище колко невъзможно и кощунствено било да се слуша Стравински с мастика и маслини. Удивен съм (жал ми е) от мерилото на непосветените в стратификацията на дискурса, заблудени люде! Те наистина НИКОГА няма да познаят изкушението да дирижираш Незавършената за най-свестните свои неспасяеми хора. Точно така, както последният твой етаж би се разбунтувал ако не го направим. С неотменния цигарен смог, с хилядите разнокалибрени бутилки и шарени манджи (кой ли стигна до тях?), със задължителната импровизационна програма на пианото, с онова надничащо с любопитни си клони през прозореца дърво, по-високо от кооперацията и прочие незабравими, и неизказуеми разкошни хубавини...:о)
Като си говорим за Шуберт, мисля, че дойде времето на Смъртта и девойката. Това, че ми свиха този свещен диск с поредното радио от колата не е фатално. Къфка все още, надявам се, пази уникалния запис. Дано! А, аз съм готов с репетициите.:о)))
И други работи, Томи имам да ти приказвам, но няма място тук. Както зашеметяващо сполучливо обобщи нашата Либестод, битието - в ададжието!
Пък ако съвсем закъсаш, старият боен Акордс е на разположение. Другия ми грамофон, колкото и да съм дащен, няма да ти го дам.:о)))
След като Фледермауса отдавна го имаме, сериозно се чудя с какво корейско чудо ще ни потресеш. Това изречение да се счита като предложение за сувенир, не подарък. :о)))

Ама верно идвай си, Томи! Домъчня ми много, липсваш...

Твой, Облак!