"Стабат матер" за мен излиза извън рамките на музиката. За толова съкровено нещо не е измислена още дума.

Но в никакъв случай не слушай в една вечер двата Стабата - на Перголези и на Росини. Направих тази грешка, при това в катедрала (няма да правя нещастни опити да описвам въздействието) и сега разбиращи хора се опитват да ми обясняват колко прекрасно е произведението на Росини, но за мен то е някъде в периферията - светско и донякъде грандоманско. Нищо общо с представата ми за Мария, която макар и сред тълпата около кръста е сама в целия свят с мъката по сина си. Нищо общо и с откровението на Перголези. Все пак той е знаел, че умира и се е оттеглил в манастир, за да напише последното нещо в живота си.
Знам, че е глупаво да се сравняват произведения, но май е по-глупаво да се правят такива концерти, чрез които ни принуждават да сравняваме.