О, Некадърний, Най-Най! (Къде ли се дяна този твой толкова живописен профил, та не вдявам регистриран ли си или не си, ПРОФИ такова!? )

Как е по гурбета там у Америчко!?

По темата:

1. Не се прави на интересен! Чудесно знаеш, че в музиката си имаме други мерни единици, според които в числово изражение наистина 2+2=3, а 3+3=5. Аз говоря, че чисто изсвирена голяма секунда + чисто изсвирена малка секунда надстроена над нея по закон Божи трябва да доведе до чиста квинта, а не до безобразно разкрачена такава! По същия закон Божи под всяка една четвъртина нота има по ни повече ни по-малко от четири шестнадаестини - не 4.28... Пак по същия закон Божи един тромбон свирещ в пианисимо не би трябвало да пречи на соло цигулка в espressivo пасаж... Pizzicato-то на целия щрайх не би трябвало да напомня арфа... Какво още искаш да ти опердметя!? Но това всичкото, драги, се учи в музикалното училище... и там си остава в повечето случаи. Ето за това иде реч - за ненадеждността на образованието по музика! Греша ли, че вече си се съгласявал с това ми твърдение!???

2. Цитираните думички не на мен, и със сигурност не на подписващ се колега с името си и лика си!

3. Твърдо вярвам, че в музиката субективизма е ЛОШО нещо! Моят фа-диез не трябва да е нищо друго освен фа-диез, нищо друго освен половина нота!, нищо друго освен пианисимо, нищо друго освен меко встъпление, нищо друго освен това което се спява с останалите тонове в акорда темброво... Капка субективизъм и съм вън от оркестровата фактура по партитурата. Така ли е!?

За субективизъм имаш място ти: Отговорност на Диригента остава интерпретацията – максимално близка до предписаното от автора, осмислена и въплътена в процеса на споделяне с публиката чрез сетивата на практически всички музкиканти на сцената. (Това ако ми разрешиш да цитирам себе си.) Надявам се схващаш за каква нищожна порция субективизъм говоря!

Та така, драги – и двамата с теб сме изпълнители, и - харесваме-нехаресваме - партитурата, нотния текст е наш закон, който следва ДА СЕ СПАЗВА! И дотолкова сме артисти, че да не ни личи кое харесваме и кое по-малко, а да свирим заедно, че точно там е магията на нашето изкуство, като се припалят всички глави дървени на сцената! Майтапа на страна – не се шегувам, сам знаеш!

4. Прав си, и аз не съм съгласен публиката да е в час със всички кухненски помии, които са си толкова в реда на нещата в една кухня. Затова ме е яд, че няма професионална критика в България, или доколкото я има тя или се занимава с личните качества (добри или лоши) на този и онзи, или не е в състояние да чуе и облече в слово онова, което би било полезно да не се крие, тъй като не е добро и дразни. При липса на критерии за цензура (относно т. 1.) отвън, каквато е призвана да бъде критиката, при липса на заинтересованост по една или друга повече или по-малко корупционна причина на ръководни фактори на всяко ниво в оркестъра, при липса на автоцензура у всеки един индивид, назоваващ себе си музикант, разрухата, драги ми Найдене, е всеобхватна. Има един израз: "оркестъра неусетно започва да звучи като ритан акордеон..."

Прочее, пич, ти как така го прие толкова лично!? Радвам се, че се обади, де, ама нещо не ми се вързва...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите