След като бе изтеглен от 34 души с различни IP-та чувствам, че е време да дам малко информация за този концерт, по- точно да разкажа неговата история.
През 1945 година Щраус се намира във вилата си в Гармиш Партенкирхен. Войната е свършила и Щраус се намира в неизгодното положение да бъде смятан за привърженик на нацизма, заради което е и съден една година по- късно в Женева. Едва ли е случайна срещата на композитора с един млад американски войник- 24 годишния Джон де Ленси- (обоист, започнал работа в Питсбъргската филхармония под ръководството на Фриц Райнер през 1940 и две години по-късно постъпил в армията на USA). Двамата провели няколко разговора, Джон де Ленси подчертал многократно колко са красиви всички сола за обой, написани от композитора и колко е жалко, че няма нито един концерт за обой. Щраус първоначално му отказва да пише такъв, но няколко месеца по- късно явно размисля... всъщност това е последното произведение, което той пише преди да замине за Женева. Джон де Ленси се завръща в Америка, постъпва в оркестъра на Филаделфия, където става приемник на своя учител- легендарния Марсел Табуто не само в оркестъра, но и в Къртис институт, където става директор през 1977. Успява да провокира появата на още две произведения за обой и оркестър- "Часовникът на цветята" от Жан Франсе и Концерт за обой и оркестър от Бенджамин Лий.
Колкото до концерта на Щраус- той се превръща в най- представителното произведение за всеки обоист. Трите части преливат една в друга с помощта на малки каденци. Безкрайните фрази създават неимоверни трудности на задръстените обоисти, кой ли не си е блъскал главата къде да диша, че да не ги наруши. Дали пък Щраус не е искал да поизпоти младока, като го накара да свири на обой без почивка 27 минути и после да му гледа сеира... Не знам, но аз го изсвирих и си заслужаваше усилието. С това ще завърша- дано да ви е харесало! Записът носи несъвършенствата на концертното изпълнение но и всички плюсове!