Хубаво е, че започнаха да звучат повече български произведения, но за една вечер две модернистични са наистина много. Голяма част от публиката се изнерви и шумеше. Мартин Валх се представи блестящо. При изпълнението на каденцата голяма част от по-възрастните слушатели се спогледаха, явно не я приеха. От там и изпълнителя не получи подобаващите му се аплодисменти. На мен лично ми допадна, макар че я чувам за първи път, Шнитке в един момент се докосна дори до Брамс. Или така ми се стори?

see|(er ... the reason.