|
|
| Тема |
 Я бе, братчета-авангардистчета, |
|
| Автор |
Ивo (Индивидуалист) |
|
| Публикувано | 17.04.04 20:40 |
|
|
|
вижте един интересен абзац от книгата на Христозов "Музиката като култура":
"...Във Виена композиторът Арнолд Шонберг (1874—1951) отхвърля тоналния принцип в музиката и създава своя система, основана на атонализма, на еднаквото значение на 12-те степени на стълбицата — т. нар. додекафония („дванадесеттонова техника"). Руши се „сляпото" господство на диатониката и се създават основите за „истинска" музика. Счита се че тоналната система, доминирала европейската музика в течение на три века, вече около 1900 г. се е изчерпала. Това, което Шонберг създава заедно със своите ученици — композиторите Антон Веберн (1883—1945) и Албан Берг (1885— 1935), той смята за завършек на развитието на немския романтизъм, осъществявано от Шуберт и Вагнер. Атоналната музика се родее, без да се идентифицира с още две направления — додекафоничната и сериалната музика. Макар атонализмът да получава известно разпространение, в наше време още Пиер Булез счита, че той се дефинира по-скоро по негативен начин като разширение на Вагнеровия хроматизъм до екстремни граници, без да може да създаде един „нетонален" свят."
Това, което съм подчертал, и което е особено важно да се разбере, е приемствеността и последователността на развитие. За неинформираните: преди време (но не чак толкоз отдавна) в този форум бе изказано мнението, ако не се лъжа от брата Къфк, че 19-ти век, и в частност романтизмът, били излишен етап в развитието на музиката, само модернизмът бил истината  .
А другото, че дъртият Рихард е родоначалник на съвременния авангардизъм, вече си го знаем, нали? 
"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"
| |
| |
| 
|
|
