|
|
| Тема |
 Два начина да се ядат сладки и ние |
|
| Автор |
Oблakът (пристрастен) |
|
| Публикувано | 20.11.03 15:32 |
|
|
|
"...Диригентът Христо Христов с една завидна лежерност бе просто претупал партитурата...въображението ми бе изключително необходимо, за да разпозная музиката и на прочутата класическа Хайднова симфония - 94. Никаква звукова визия не се различаваше в това, което оркестърът свиреше под ръководството на Христо Христов - някак безучастно, празно звучеше всичко..."
Екатерина Дочева
"Култура". Бр. 40, 31 октомври 2003 г.
===================================
"...Великолепен диригент е младият Христо Христов. В симфония № 94 от Й. Хайдн, в концерта на Д. Христов и в Първата симфония на Я. Сибелиус той се изяви като убедителен интерпретатор на различни стилове, който умее да хипнотизира с вдъхновените си внушения. Отличен и за Софийската филхармония - особено за корните и дървените духови!..."
проф. Константин Карапетров,
сп. "Музика вива" бр. 14/15, ноември 2003
====================================
Няма да коментирам съдържанието на горните два текста. Конструкцията и настроенията в тях говорят сами по себе си, най-вече и за изкушенията на авторите им. Но в следствие разгорещените спорове около личноста и качествата на Христо Христов, стигащи до недопустими блудкави обиди и откровени тъпизми, както и неприкрития намек за подкрепа и кураж от моя приятел Cufk, реших да направя констативно предложение-уведомление (обзело ме внезапно онзи ден), отнесено към целия клуб. (Баси изречението).
А именно - от днес имам честта (?) и отговорността (!) да се назовавам "модератор". А всички имат правото да ме псуват, когато си го заслужа. Въпреки че ми е съвсем мъгливо какво означава това всичкото, правя го единствено, за да няма болнави изкушения и нелепи бъдещи опити за деструкция. Каквито впрочем макар и плахо се прокрадват от време на време.
Като новоръкоположен такъв обещавам публично, че вече забравих съвсем прясното си амплоа. Едничката ми молба е повече от гореща - не ми я (забравата) припомняйте никога. Дано!
Забележка - приведен от внезапната странна тежест върху крехките ми плещи, поздравления ще приемам тази вечер.
След Рахманинов.
* "Два начина да се ядат сладки" е чудесна пиеса на Михаил Величков, играна преди години стотици пъти в театър 199.
| |
| |
| 
|
|
