Постановката бе съвременна. Сцената подобна на циркова арена, отвсякъде публика, оркестърът редом. Тамино бе облечен като младеж от наши дни. Зарастро бе млад мъж. Пеенето и интерпретацията баха задоволителни. Вярно, немският не бе перфектен, но той не е матерен език за певците. Диалозите бяха на френски, което го обяснявам с това, че постановката е на френска сцена най-вече.
Дали има общо с това, което съм гледал преди години? Няма, Liebestod.
Първо да започнем със сцените. Разлика при костюмите и декорите. Навремето в Софийската опера се пееше на български и диалозите бяха също на български. Зарастро изглеждаше като стар мъдрец.Принцът бе с приказен костюм. Незабравимият Асен Найденов на диригентския пулт.С една дума постановките бяха български, но близки до оригинала. Постановката по Mezzo бе един съвременен вариант. Хубавото на тази съвременна постановка бе, че звуча неподправената музика на Моцарт.