Приятно ми стана ,че знаеш любимата ми опера. Не за първи път съм забелязал, че в този клуб като че ли съществува някаква телепатична връзка.
Тази седмица по Меzzo излъчват операта "Вълшебната флейта". Досега мина два пъти, не можах да я гледам. Според програмната схема я очаквам в неделя 2 ноември от 16 часа наше време. Искаше се ми се да съобщя това радостно за мен събитие. И ето Liebestod отваря дума за тази опера и аз правя това съобщение.
Благодаря за поканата. Ако не беше предаването в неделя, бих дошъл да чуя шведския вариант, "па макар в чужда компания".
Позволявам си да се отдам на спомени. Вълшебната флейта е свързана с моите млади години. Тогава ходех на опера. Хубавите места в партера от 1 до 16 ред включително и на първия балкон бяха винаги зачертани на схемата. Взимах си места на втория балкон и цените бяха достъпни. Най-много съм гледал "Вълшебната флейта", защото се унасях от хубавата музика и приказния сюжет. В тази опера има и говор, както е при зингшпилите.
Даже съм я гледал в неделя от 10 или 11 часа, каето някак си беше напълно приказно, поради "нормалния" час. Ставаш от сън и се отправяш на изключително преживяване, сравнимо за едно дете с отиване в сладкарница, на люлки или на чуден спектакъл. Потапянето в приказния свят на тази опера мога да сравня с въздействието на приказките на Андерсен, братя Грим или Шарл Перо. Бях готов всеки ден да гледам тази опера и всеки ден да излизам очарован. Помня трима действащи лица: диригента Асен Найденов. Това е един от основателите на Софийската опера, първия диригент от двайстте години на 20 век в софийската опера. Това е човек, който е работил по време, когато са се наливали основите на българската култура, в частност оперното изкуство. Асен Найденов е учил във Виена, Лайпциг и Залцбург. Поставя опери в София, непредставяни преди това между които и "Рейнско злато" на Рихард Вагнер, "Хованщина" на Мусоргски. При всички спектакли на "Вълшебната флейта", които гледах, неизменен диригент бе Асен Найденов, на възраст над 75 години изцяло побелял, нисък на ръст, с учудваща жизненост. И сега си го спомням как излиза , застава пред публиката, покланя се и се обръща към оркестъра. Започва магията музика. От останалите участници си спомням Павел Герджиков в ролята на Папагено, Минчо Попов в ролята на принца Тамино.
Веднъж Асен Найденов гостува в зала "България" и дирижира Софийската филхармония. Можете да си представите какъв интерес възбуди в мен този негов "гастрол". Един изключително оперен диригент, любим за мен заради това, че ми доставя удоволствие дирижирайки любимата ми опера и сега дирижира симфонични произведения. Не си спомням, какви произведения изпълни оркестърът под неговата палка. Но определено си спомням, че останах доволен. Големият диригент е такъв и на оперната сцена и пред симфоничния оркестър.
И сега нещо като за/бележка/. Саша Попов е основателят на Софийската филхармония. Хубаво е, че неговото име се споменава, има и бюст във фоайето на зала България. Но нещо името на Асен Найденов не се споменава. Не съм ходил отдавна в софийската опера по различни причини, дали има там бюст на първия диригент? Хубаво би било, да има и снимки, фотоси на диригенти или директори на музикални институции. В едно министерство в София видях снимки на министри, от началото на ХХ века та до наши дни, с описание на годините, през които е бил начело на министерството и партията, от която произлиза. Мога да посоча още един пример за снимки на шефове на институция.А в Народния театър има снимки на видни артисти, играли на сцената там. Така човек преживява по-добре вълнението от срещата с изкуството, като види нещо от знаменитата история на театъра или операта.