Не знам дали наш'те от филхармонията са гъзове, но изфабрикуваха една впечатлителна шарения в събота. Концертът беше посветен на 10 г. от така нареченото "присъединяване на България към франкофонското семейство".

В първата част
"Радостна увертюра" от Пот. Май че е белгиец. Приятна и лека музика. И два заспали тромбона, които вместо да изсвирят полагащите им се точно три тона, произведоха нещо като пристъргване на плачещ банциг. Със спомен за "портата на замъка".
"Вардар" от Владигеров. Бичиха така, както баба си знае. Все едно, че нямаше изобщо диригент. Направо измъчиха човечеца...:о))
Първата "Рапсодия" на Енеску. Таман се усети леко засилване, ама тия медни, ах тези шегобийци. Пълна веселба!

Във втората част
Фантастичната на Берлиоз. Нямам думи, не можели ли? Желязно изпълнение! Жестоки ударни и духови, адски навити чели и баси, и всичко! Разкошно изпълнение!
Браво!

За това, че нямаше кой знае какъв ефект от обоя "зад паравана" и за това, че за пореден път се сменя водачът на челите в движение, няма да говоря. Виж, с камбаната в коридора стана хитро.:о))

Диригентът Дидие Талпен - един рошав такъв гост от Франция. Със старание.


Накрая отново ми свиха радиото от колата. Току пред централния вход.
Значи край на концертите!

Бележка - сега върви Фантастичната по фм класик.