при мен изглежда отново е лангзам.:о)

Без никакви уговорки и задръжки моментално се вдъхнових от предложението ти. Истински ти го казвам! Не само, защото това е един от начините в цялата ни естествено нарочна безпътна безхаберност и не само за това, че по студентски отдавна минали години бях едва ли не обсебен от подобни щурави идеи. Споделям скромно – правех го по-упорито и с по-голям ентусиазъм от теб, но идеята беше не да събера конкретно интересуващи се познавачи, а поне да заразиш бацилно някой безхаберен с "художествен" ентусиазъм. Отдавна минали събития, естествено. Както и художествената смехория, която плеснах. Но пък знаеш ли, срещам стари колеги от време на време пред различни входове на всякакви зали и заведения и викат – аааа, помним, помним...И да знаеш, никого не съм мъчил насила
Та, затова ти признавам с удоволствие - Идеята ти беше и е абсолютна, Мария!!!
Много се колебах до последния момент онзи ден и почти обещах на големия (който освен собствената си мъгла – не облак - намира себе си като някой, който май е убеден че няма начин да трамваят, когато и да е било да го премаже ) да го доведа на сбирката и не успях. Не сколасах да убедя себе си, това имам предвид. Може би пък успях да го запазя от разочарование. Не че му е за първи път, знае момчето за какво иде реч, но все пак Вагнер...:о)

Тъй или иначе съм драскащ, да споделя нещо друго.
От три дена, за разнообразие взех Малер в колата. Слушам го на отиване и връщане. Возих се и с други най-различни пътници с музика – домашни, служебни, приятелски, случайни. Не ме питай как успявам. Забележително е, че всички единодушно вежливо ме пращат на кино. Едни с призив да не издувам волумето, други препоръчително викат пич си ама вземи да не се занасяш толкова, останалите с откровено питане и еднозначно мълчание, най-последните горките си траят...
А пък аз винаги съм си въобразявал, че като съм брал орехи онзи ден и пръстите са ми покафявенели, съм усетил как ние човеците сме забъркани и омешани в претенцията си за задължителна лудория. И то забележи, измислена от самите нас. Нещо като музика. Всъщност относно изобретяване на собствен прайд. Но това е от кабела, очевидно го гледам постоянно. Иначе не съм толкова луд, да знаеш.:о))))))

Само не ме питай за Малер. Още не съм го изтощил, но то не пречи да ми разгони фамилията. С всичката му идея за несъществуваща справедливост, преливаща от загадки, от въпросителни клонящи към колебания, от уморена веселба. И много, много тъжна ирония.
В която има всичко неказано. Но пък как е направено...

Не обръщай внимание, Мария. Много ми беше кеф да те подкрепя за инициативата и го направих. Макар и може би не по "най-добрия начин".
Лека.