Не знам защо толкова се “давиш” при различните изпълнения на Стабат Матер на Вивалди, които си чувал... Защото, остави изпълнителите, ама си има една безсмъртна музика, която можеш да усетиш дори и в най-бездарното изпълнение. Даниелс си е професионалист – това му дошло до главата да пее... Ето сега си го пускам с един френски контратенор – с него може би съм свикнала, свикнала съм да не му забелязвам... Макар и да си остава най-доброто изпълнение за мен. Андреас Шол малко ми убягва... Защото изпълняващият не е просто майка, макар и Божия, при това скърбяща... Той не страда, а олицетворява търсенето на душата. Затова и музиката е толкова красива, разтърсваща, затрогваща, заставяща те да й се отдадеш напълно... Както сам казваш, надежда и желание да продължиш... Устременост, въпреки тъгата...
В La Notte и La Tempesta di mare всеки би могъл да усети една истинска страст и жиднерадост, страстта на бароковата музика, жизнерадостта на праначалото...

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...