Абе то Stabat mater си е доста трудна творба и доста рядко съм я чувал в добро изпълнение. И въпреки че е писана за контратенор, когато чух Дейвид Даниелс да се лигави с нея се отвратих лекичко. Предпочитам някой алт - Margarete Bense.

А иначе, по отношение на Gloria, Stabat, концертите за мандолина, флейта, обой, чело, “La notte” (“Нощ”) – това са изключителни творби. Някой питаше за опери – най-известната е Il Farnace (Фарначе) и Orlando furioso (Разгневеният Орландо). Не са особено популярни, но са много свежи и оригинални (за разлика от някои други барокови композитори).

Благодаря ви за мненията. А който се интересува от други забележителни неща – чуйте Motette a canto за сопран и струнни, Credo и Lauda Jerusalem (меси), концерти “La Notte”, “La Tempesta di mare” (“Морска буря”), концерти за обой в до и си минор, флейтов концерт “Il Gardellino”, концерта за два тромпета, концертите за две мандолини, концертите от Op. 8, различни от “Годишните времена”.
(Има добри записи на фирмата Concerto Royale, Naxos etc.)

Безспорно обаче Gloria и Stabat mater са венец на творчеството му. И въпреки че са на религиозна тематика, те изразяват (особено Gloria) пълен спектър от чувства, с което изпреварват епохата си. Непременно чуйте Gloria, тя е нещо различно от Бах и Хендел, но същевременно величествено. Уникална смяна на фактурите, непредсказуеми полифонични развития, мощни двойни и тройни фуги, които пробягват през целия хор, докато във финала достигат кулминацията и апотеоза си в ‘Cum Sancto Spiritu’. Мелодията е едновременно проста и достъпна, лесно запяваща се, но поразява с полифоничната разработка, плътна басова партия в контраст с искрящите сопрани.

Стабат матер е нещо различно. За разлика от Перголезиевия или Росиниевия, тук пее само един изстрадал женски глас, при това само със струнен оркестър, а не голям хор и оркестър. Но още от първите тактове на встъплението те обхваща едно плътно, силно усещане за скръб и неизбежност, но и нежност, а и надежда и воля да продължиш (особено в устремния финал ‘Amen’). Друг е въпроса за изпълнението, защото, както казах, трудно се намира певец или певица, които да го пеят достатъчно наситено с чувство, но не прекалено, да не дишат, като че ли се давят (както Елена Образцова), или да не вадят някакво сипкаво гласче (както някои контратенори).

Между другото, миналия сезон в зала “България” на 17 март имаше концерт, който включваше Gloria, с НФХ, но едната солистка беше гола вода, а пък и нямаше бляскавия Вивалдиев оркестър със струнни, генералбас, чембало и тромпети, а съпроводът беше преправен за орган, което опропастяваше половината ефект. Но все пак хубаво, че и това го имаше, де.