Това - стреса от сцената не е болка за умиргане, хем да ти кажа, още по-шибано е, когато излезеш на осветена сцена, а залата е полутъмна, ама се преодолява просто с практика. Ама айде като се видим на по бира някой път, ще ти кажа повече какво мисля за това.

Аз сега като погледнах какво съм писал, си дадох сметка, че като че ли малко съм омаловажил техниката, а не трябва. Това е най-важното и най-трудното, което си го овладял, и това е основа на спокойствието. Другото, за което говорим, са надстройки :))

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"