Аз мога да кажа, че почти през цялото време бях в изключително стресова ситуация,
много сериозно ме тресеше сценичната треска,
и от това се губи мноооого,
наистина много...
първото нещо, което губиш от сценичната треска е присъствието.
за което всъщност си говорим, нали?


второто нещо е спокойстието, което е жизенено необходимо, за да се получи тихата динамика. а тя за мен е последната добавка на изпълнителското майстотство! Нещото, по което се разбира дали един музикант е добър или не!!! Изключително много уважавам хората, които могат да свирят тихо! Защото това значи напълно и майсторско овладяване.
Ама не става въпрос за тихо свирене като мижаво пианисимо с плъзгащ се леко и повърхностно лък по струните (и еквивалента за другите инструменти).
В това отношение смятам Боби Йоцов за абсолютния гений на тихата динамика!
И на майсторски класове съм го забелязвал това, и на концерти,
доста често срещана забележка...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите