С бирата - наздраве, лошо няма:))

Разбира се, че музиката не е само (Западно)европейска, но да не забравяме, че именно и единствено в Европа музиката е акордово-хармонично рационализирана, и то в резултат на един дълъг и труден процес. Социологът Макс Вебер има интересен труд на тая тема, за съжаление малко познат у нас: "Рационалните и социологическите основания на музиката". Виж, между другото, какво пише в предговора към книгата немският музиковед Теодор Кройер, звучи ми като имащо много непосредствено отношение към нашата тема:

"Музикантът знае, че не може да хармонизира с тоновете, както са му дадени от природата. Той може да ги използва само като средни стойности, като "равно-звучащи темперирани" октавни дванадесетини. Обаче той като правило забравя, че човешкият дух е водил борба за тази проста формула, че тя е късно добит плод от многообразни опити върху каменистата почва на musica speculativa и че, разбира се, тя не е последна мъдрост, а помощно средство, че в края на краищата е един проблем, загадка, около която кръжат цял куп изследователски мисли по прастария въпрос за същността на музиката. Днес на някои, дори и нелюбезно, това следва да бъде припомняно. Макар "добре темперираната" октава да е определяла почти съдбоносно развитието на нашата музика, нейното вече двувековно царуване не е неоспоримо. Не сме ли изправени и днес, подобно на съвременниците на архихроматика дон Вичентино, пред избора: "дванадесеттонова или четвърттонова музика?" Не се ли надява най-новото развитие на възраждането на абсолютната мелодия чрез линеарния контрапункт? Не мечтае ли дори "крайната левица", както през Ренесанса, за античните звукови родове, за чудесата на един футуристичен органум с естествени и рационализирани интервали?" (1921 г.)

Подчертах две неща в този откъс, които ми се виждат важни - едното е, че става дума все пак просто за помощно, за изразно средство. Със същата сила това важи и за изразните средства на авангардистите. Добре е, че в развитието на разговора сега вече говориш защо наистина ти харесва това, което наричаш "авангард" - започваш да говориш за концепции, философии и т.н. Защото досега се създаваше впечатлението, че си падаш по авангард най-вече заради това, че е авангард, че е нещо "ново" и различно. На мен някои неща от композитори на 20-ти век страхотно ми харесват, но не бих казал, че съвременната музика като цяло е достигнала до кой знае колко по-висши философски и екзистенциални откровения от Моцарт, Бетховен, Вагнер, Малер и Рихард Щраус, примерно. Споменаването на дон Вичентино по-горе и изобщо трите последни изречения от цитата са много на място, бих казал, защото никога не бива да забравяме, че "новото" обикновено е добре забравено или леко видоизменено старо.
Ама няма да седна да те разубеждавам относно твоите предпочитания, нито да ти говоря на какъв етап от какво развитие се намираш, и да правя изводи за личността ти.
Хората в този клуби си имат различни предпочитания, и всъщност хубавото е, че клубът помага да се намерят съмишленици, което понякога в живота е адски трудно.

А за "егоизказването" на колегата не връзвай кусури, не е заяждане, а само едно приятелско предупреждение от евентуално залитане в чувство и усещане за някаква елитарност.

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Редактирано от Ивo на 14.06.03 10:20.