За из път да ти разкажа една несъзнателна във времето и проста по съдържание история.
Когато бях на 5 години чух на улицата случайно, както ме държаха за ръчица, увертюрата на Кармен. Това беше първото ми истинско парче в живота. Една седмица след това не искаше и не искаше да ме остави всичкия барабанен грохот. Който си звънтеше най-бляскаво в детската ми тиква. В първи клас се намерихме с Малката нощна. В четвърти ми попаднаха Годишните. После в пети диверисменти на Моцарт. В шести Виолета, Алмавива, Лепорело, Мефистофел, Азучена. В седми Бах, Холандеца и Лебединното, в осми Бетовен, в девети Менделсон etc., и се почна една, какво ли не, та до ден днешен...Хиляди тонове музика и всичко в главата, наизуст. Или ако искаш, by heart...:о)

Тази пролет съвсем случайно за сефте (имам клубни свидетели за ненарочността на събитието) заведох малкия петгодишен облак да слушаме заедно ла минорната "тодорколева" цигулка на Васко Василев. Три месеца след това ми вади душата и буйства енергично "стига с твоя Бахт". Така казва - БахТ. А, снощи се прибра вкъщи след едномесечно отсъствие и първите му думи бяха: къде си ми е Вивалди и тропна убедено с крак по масата! Иска си човека. Като че ли съм му взел назаем играчките.:о)

Заради пустите му мераци, единствените пропаганди и обяснения, които получавах навремето от родителското тяло се състояха общо взето в напомнянето-зов за милост "намали малко тази лудница". И аз така сега поощрявам малкия – кво ми дреме за твоя Вивалди, оправяй се и не ме занимавай. :о))

Сега, да не помислиш нещо. Горното ти го пиша с най-чисти чувства. Нещо като от името на всички посредствени, защото съм най-добрия от тях. От сега нататък ми остава да се боря за опрощение. Дали?:о)))))
Както обикновено казва с усмивка нашата Liebestod – и така...

Пиша ти тук, за да не досаждаме повече отегчително на клуба в другата тема. И заради това да знаеш, че по дългия път към пустинята не си сам. Отивам да точа дългите ножове и те чакам. Щото си ми приятел достоен за нова всякаква маса и знам, че докато летиш нанякъде ще попогледнеш там горе кой пречи на синкавото небе да скучае.

Лек път!