Постановката на "Проклятието" я въртяха по този канал и миналото лято. Първия път я хванах по средата и бях направо омаяна от сценографията. Дай Боже да можем и ние тук да си позволяваме такива експерименти. Признавам честно, че именно заради нея ми трябваше доста време, за да идентифицирам музиката. Визуалното понякога преобладава и най-спокойно можех дасе вържа, ако някой ми кажеше, че е музика от ХХ в. Както в една постановка на Морис Бежар на "Лешникотрошачката", музиката, която иначе мога да изпея отначалото докрая, ми звучеше доста странно, причудливо и смътно познато заради костюмите, сценографията и хореографията, които бяха на светлинни години от традицията, с която сме свикнали.

Ако за пръв път ще гледаш "Проклятието", ще си направиш ли труда да драснеш после две-три думи за впечатленията си? Интересно ще бъде.