Тантрис, благодаря за твоя постинг до Иво и мен.
Както е известно Рихард Вагнер е творил "Пръстена на нибелунга" в продължение на около 20 години, ,счита го за "произведение на своя живот". Но Вагнер смята "Тристан и Изолда" за най-съвършенното си произведение. Това се дължи на голямата искреност в Тристан и на сантименталната подплата вследствие увлечението на Рихард към Матилда Везендонк. Не случайно наричат "Тристан и Изолда" "паметник на любовта" или на несподелената любов.
Приемам твоето мнение ,Тантрис ,че Тристан е по-труден за слушане от Пръстена. Освен това, "Тристан" се счита за оригинална, своеобразна опера ,в която няма действие , двама души са в центъра на разказа. Тук ,бих добавил, че във Виена отначало са отказали да поставят "Тристан", поради неизпълнимостта на това произведение.
Искам да спомена мнението на френския писател Ромен Ролан. Той е писал писмо до граф Лев Николаевич Толстой и е получил отговор.Ролан е автор , между другото на романа "Жан-Кристоф", в когото са вложени черти от Бетовен. /Не съм чел книгата, за сведение/. Ролан е бил голям познавач на музиката, преподавал е в Сорбоната "история на музиката", писал е книга за Бетовен, и много критични статии и анализи за композитори.За мен Ромен Ролан е авторитет в музиката. И същият този Ромен Ролан, казва, /за съжаление не цитирам точно, а по смисъл/, че Тристан и Изолда е най-съвършенното, създадено след Бетовен.
Ето защо изпитвам интерес към "Тристан и Изолда".