|
|
| Тема |
 Генова, Димитров, Брух, Шостакович, Каполонго |
|
| Автор |
Pyиз (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 22.03.02 08:33 |
|
|
|
Снощи определено концертът на Софийската филхармония бе успешен. За пръв път чух на живо станалото известно клавирно дуо Аглика Генова и Любен Димитров. В програмата, написана както винаги с вещина от Милена Божикова, чета, че те произхождат от семейства на професионални музиканти, ученици са на известното в близкото минало клавирно дуо Джулия и Константин Ганеви. Специализират във Висшата музикална академия в Хановер и през 1998 година са били избрани за стипендианти на "Вагнеровото общество". Обявени са за най-успешното младо клавирно дуо в света от Международната федерация на клавирниту дуа.
Изпълниха по-малко известното произведение на Макс Брух: концерт за две пиана и оркестър. На бис изсвираха две приятни кратки произведения. От балкона виждах клавиатурите и на двата рояла и мога да кажа,че и двамата притежават завидна техника и свирят с лекота.
Пета симфония на Шостакович... Напоследък колкото повече слушам Шостакович, толкова повече се възхищавам от него и харесвам творбите му.
Както каза снощи известният режисьор Тони Палмър в шоуто на Слави, музиката на Шосаткович е документ на епохата, през която е живял. Първото изпълнение на тази симфония в Санкт Петербург на 21 ноември 1937 година под палката на знаменития Евгений Мравинский се превръща в триумф. Страстен хуманизъм, смътни тревоги, утвърждаване на оптимистичното е характерна за музиката на петата симфония. Не случайно тя е завоювала веднага известност в чужбина и е била изпълнена в концерта "Песните на света", който е протекъл под лозунга за солидарност на хората, в борбата срещу застрашаващия ги фашизъм.
В тази симфония Шостакович е показъл своя гений в пълна степен. Симфонията започва загадъчно и сякаш поставя тревожни въпроси. Драматизмът е характерен за първата част. Във втората се долавят ритмите на валс /така характерен за Шостакович/ и на менует.
В третата част силно впечатление правят флейтите, обоя, арфата и има включен и роял. Само гений може да роди такова изобилие на прекрасни мелодии, изразяващи тънки човешки чувства.
Четвъртата част започва мощно . Както е казъл авторът финалът "разрешава трагичното напрежение от първите части в жизнерадостен оптимистичен план".
Накрая публиката аплодира много, искаше бис. Това се дължи безпорно и на
диригента Пол Каполонго от Франция. За него чета в програмата, че е "наследник на великите френски диригенти, притежавайки пламенния темперамент на Мюнш и авторитета на Монтьо".
Каполонго е работил като асистент-диригент в Ню Йоркската филхармония, а от 1997 година е музикален ръководител на оперно-симфоничния оркестър в Марсилия.Редактирано от Pyиз на 22.03.02 08:34.
| |
| |
| 
|
|
