|
|
| Тема |
 Филмът за Васко Абаджиев, |
|
| Автор | зy (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 02.03.02 12:50 |
|
|
|
който може би още тече в камерна зала "България", претъпкана от пръсване. Наистина, повечето с хора на преклонна възраст, но и с толкова млади момчета и момичета, че ми е чудно откъде са чули неговото име.
От целия филм ми останаха трайно очите от всичките му снимки - от дете, та докрая. От детските - очи на недетски разумно дете. Не послушно. В никакъв случай. Разумно и вслушано в себе си. Като по-голям - характерния наклон на главата и полускиритите очи на самотник, на човек, осъзнаващ, че е пропуснал нещо важно. Тези очи трудно ми се връзват с веселяшките чудатости, разказани от очевидците. Може и да се лъжа. Може и снимките да са хващани в такива моменти или просто да си доизмислям образ на някого, когото не познавам. Но филмът си струва да се гледа. Дори не особено доброто зачество на записите не може да скрие контрастното свирене на Абаджиев. Не сивичко, позамазаничко, с излишни демонстрации на ефектните места и претупване на трудните. Черно на бяло.
И онази тъничка идея, че семейството и публиката са били всъщност едни кръвопийци. Не, не е казано директно. Така подразбрах.
Моля тези, които имат навика да гледат телевизия да пуснат една дума кога ще излъчват филма по телевизията. Не успях да видя втората част.
Но пък успях да видя една чудесна изложба от черно-бели фотографии на един превъзходен френски фотограф в Столичната галерия, където тъкмо разместваха столовете от току-що приключилия концерт съвременна френска музика с участието на Йосиф Радионов и Зорница Димитрова. Радионов споделяше с някого нещо за една негова бивша студентка - Валя Дервенска, която вече е във Виена.
Васко Абаджиев в чужбина и тук, черно-бели снимки, Радионов, заминалата за Виена Дервенска.... как се навързват нещата - възелче, нишка, възелче, нишка....
И това слънчице в градинката пред Народния....................
| |
| |
| 
|
|
