Във всеки случай не съм го чел въпросното описание някъде в Интернет, нито пък в някакво периодично популярно издание. Беше или в един учебник по психология, или в една книга, разглеждаща паралелното развите на психологията и социологията, или пък в една друга книга по съвременен скептицизъм. Доколкото си спомням, ставаше дума, че в определен момент в горепосочените или разбирай сходни условия мозъкът започва да изпитва нещо като глад за сензорна информация, която очевидно не му се подава в достатъчно количество и разнообразие, и съответно реагира с автогенериране на халюцинации.
Иначе те разбирам добре, като пишеш за постановката и организацията на експеримента и неговата репрезентативност. Работих доста време в областта на фармацията, и в момента съм в сходен бизнес, и макар и скромен икономист знам какво представляват и как се провеждат рандомизирани, полицентрични двойно-слепи и т.н. и т.н. изследвания с хора, които да са статистически достоверни и да позволяват да се правят научни изводи. Трябва да ти кажа, че съм наистина доста скептично настроен по отношение на тези изследвания и извличаните от тях доказателства, защото съм присъствал на симпозиуми, където се представяха доклади на разни мастити професоря с международен авторитет, от точно такива проучвания, които, бидейки спонсорирани от две конкуриращи се световни фармацевтични фирми, доказваха, всяко за себе си много убедително, точно портивоположни неща...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"