Ми не помня вече къде го четох, но много добре помня постановката на експеримента:

Представи си нещо като огромен балон, от мек черен материал, пълен с вода, в него се пуска човек във водолазен костюм. За човека няма абсолютно никаква светлина и звуци (освен най-много собственото му дишане и лек звук от движението във водата). Накъдето и да отиде той усеща или водата, или меката стена на балона, нищо друго. В тези условия още след 15-20 минути започват зрителни и слухови халюцинации.


P.S.: Аз също отбелязах, че разговорът очевидно се нуждае от продължаване някъде на маса.

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"