Да де, да де, там е въпросът, за стимулите, пораждащи "реални" образи - на това място много обичам да питам следното: за човек, намиращ се в състояние на халюцинации (между другото, четох някъде, че ако човек се постави в условия, при които сетивните органи не приемат абсолютно никакви дразнения, или както казваш, стимули отвън, още след 15-20 мин. без каквито и да е химикали и каквото и да било изкуствено въздействие мозъкът започва да генерира халюцинации) халюцинираните образи са точно толкова "реални", колкото и онези, получавани в резултат на външни стимули. Та по какви критерии и как тоя човек може да различи едното от другото, без външна помощ или намеса?

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"