Хе-хе, Нордически Братчеде,

Ти сега по дебел северен лед тъничко ли ме пързаляш? Или наистина чисто ей така го написа този последен абзац - ми това е, общо взето, в синтезиран вид жизненото ми кредо - позицията на естета, ама естет в изконния смисъл на тази дума, т.е. съзерцател. Ми че това изобщо не е "нов тип" възприятие, ами е на хиляди години; друг е въпросът, че е нужно много време, за да се научиш наистина да съзерцаваш - и понеже все питаш ма защо Платон, та Платон, ма бил размътил мозъците - ами точно това съзерцаване е верният път към постигане на идеята-универсалия! И като говорим за идеи в Платоновия смисъл, аз мисля, че към тях може да се отнесат и идеи, които нямат дефинируема конкретност, цялост и пряко материално-веществено осъществяване в реала - има идеи, които някак си ги чувстваш смътно, но не можеш а и не бива да ги определяш и конкретизираш - например идеята за Светия Граал... И точно тук идва музиката, може би...

Това за начина на възприемане на реалния свят - опосредствано, чрез сетивата, и произтичащите от това следствия, са нещо, което много, ама много ме интересува от около 17 години насам и чувствам, че имаме благодатна тема за разговор, но май вече не е за тук, а за някъде на маса...
Ще ми се обаче все пак нещо да те питам в тая връзка, направо ме сърби езикът, а именно:
Изключително ми е неприятна личността на В. Ульянов, ама има един момент, в който ми се струва, че е прав - когато пише, че последователният солипсист не може да бъде опроверган по никакъв начин. Интересно ми е кво мислиш по въпроса?



"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"