Добре, общо взето се връщаме към нормалния тон, май...
Едно пояснение в началото: ДИР-ът ми е изял заглавието на предишния постинг, а то беше "Брат Класик, извинявай... че и т.н.", иначе не се връзва.
Сега, дай да го приключим веднъж завинаги този въпрос с GSM-a. Работата е там, че аз имам доста силно развита женска страна на природата си - андрогинен тип съм, и мога, което не е много характерно за мъжете, да се занимавам с няколко неща едновременно. Това, че като пихме тогава оня джин, съм щракал по клавишите, не значи, че съм пропуснал и дума от това, което ми казваш. Сега си давам сметка, че доста силно те е обидило моето "раздвояване" в оня момент, но в никакъв случай това не значи незачитане, на твое място по-скоро бих обърнал внимание на факта, че като се обади и почувствах, че може би имаш нужда от един малък джин и малко приказка, намерих време да се видиме. Ако някога наистина нещо сериозно закъсаш (да не дава Господ, разбира се), и ми се обадиш и посред нощ на същия тоз GSM веднага бих дошъл да помагам с каквото мога, и това мисля, че е по-съществено.
Не ме тълкувай неправилно - нямам нищо против тези институти, съвети и прочии неща от този род - и смятам, че наистина трябва да използваме всяка възможност да почерпим нещо повече откъдето можем, но за съжаление немалка част от хората, които ходят по тия места, са гонени не толкоз от желание за духовно обогатяване, колкото от стремеж да намерят някакви възможности за измъкване в чужбина по някаква линия, свързана с тези институции; други пък ходят там от чист снобизъм. Но всъщност имах предвид друго - ти сега вече като човек студент би трябвало да знаеш, или скоро ще знаеш, че даже една елементарна курсова работа или някакъв реферат като пишеш, щом твърдиш нещо, трябва да цитираш източника точно и конкретно, представям си иначе как му казваш на някой пофесор да прескочи до библиотеката и да си направи справката сам
Много си писал за интелектуалец и пр., друг път повече, на едно нещо обаче искам да реагирам веднага - мога да се съглася, че това е призвание, ама никак, никак няма да се съглася, че е въпрос на признание от някого, пък когото и да било... Тая тема за признанията, особено от съвременниците, и особено пък в музиката, изобщо ако почнем да я чепкаме, май няма да е в твоя полза... Така или иначе, вие, хората от клуба, ми харесвате да си общувам с вас, да се дърляме от време на време, ако щеш, но не за да си доказваме нещо, или да чакаме някакво признание едни от други.
Да не забравя пак обаче, подсети ме за нещо от Макс Вебер, което исках да ти препоръчам, когато преди време тук ни отваряше очите за това, какво мислели гърците за истината и пр. Та става дума за една статия на Вебер, "Обективността на социално-научното и социално-политическото познание." Не е лошо да й хвърлиш едно око, но за съжаление нямам никаква представа, дали е превеждана изобщо на български език.
"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"
|