Преди време в чата попаднах една вечер на някакъв професионален музикант, с някакъв странен ник беше, вече не го помня, българин, който живее и бачка то ли в Испания беше, то ли в Португалия, там някъде. Нещо стана дума, че си падам по немската симфонична музика и че това за мен е истинското нещо в живота и т.н., че бачкам, само за да си изкарам пари за истинските неща, а копелето ме уби, като ми каза в прав текст, че на него за музиката не му пукало, че всъщност даже му било писнало(!?), но че било хубаво, че имало такива като нас в този клуб, защото той от такива живеел...
Всъщност, ако си спомняш, на един от купоните ни Паганинито рече, че му било много по-интересно да общува с хора като нас, непрофесионалисти, които много по-дълбоко възприемат и преживяват музиката...
Това обаче като отношение май го има сред инструменталистите. Не съм чул за диригент, който да има/да е имал такова отношение.

Напитка и хубава жена не се оставят за утре. Тодор Живков