"...как се потим, как се мъчиме здравата
и не за парите, и не за славата,
има ли мисъл, има ли чувство-
само тогава става изкуство.."

Руиз, напълно съм съгласна с теб, че мизерията, в която се намират повечето музиканти в нашата мила татковина, е достойно демотивираща... И все пак, тук говорим не просто за професия, занаят, с който си изкараваш хляба, а за призвание! При това доброволно избрано...
А въпросния чичко с шкембето (казах го напълно добронамерено, не исках да влагам сарказъм) не беше просто апатичен, а тотално незаинтересован... дори имах усещането, че не свири, а само проформа мърда лъка нагоре- надолу...

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....