|
|
| Тема |
 За ентусиазма на оркестрантите |
|
| Автор |
Pyиз (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 22.11.01 08:54 |
|
|
|
По повод мнението на Су и Никъф за бездушното свирене на оркестрантите от Софийската филхармония и особено на един чичко-цигулар с шкембе и може би с прошарена коса искам да споделя следното: Заплащането на оркестрантите е ниско или перефразирайки Слави Трифонов може да се каже за толкова пари такова свирене. Освен това трябва да имаме предвид монотонността на работата на един оркестрант. По цял ден свирене и свирене и обстановката е нервна. При един въпрос към Емил Табаков дали може любители да присъстват на репетиции, диригентът отговори, че това съвсем не е интересно. Тук се сещам ,че преди една година прочетох в сайта на НюЙоркската филхармония, че има турове вътре в репетиционната зала, и контактуване с оркестрантите, отделно от другите дейности, които онази филхармония прави: концерти и лекции за деца, просветни концерти, библиотека, диско магазини със записи и прочие, с една дума истинска филхармония. И така при нашите: свирене и малко пари. Освен това някои произведения могат и да не се харесват. Например днешният концерт много не ме привлича: чешка музика Дворжак, Бохуслав Мартину / нямам нищо против тази музика, но днес това не ми се слуша. И ако съм оркестрант,ща не ща трябва да я свиря. Виж, бих свирил Бетовен и Моцарт даже и без пари. Техната музика вълнува и всеки път имаш положителни емоции. След един концерт брат ми сподели, че най-възрастният цигулар свирел с пълно безучастие и безразличие, пък една оркестрантка на контрабаса била пълна с движение. Съвсем не оправдавам бездушието. Търся обяснение.
Има и друго положение. Онзи ден в книжарницата на българските композитори до Народния театър видях една книжка за виолончелото в България. Това е един справочник за много виолончелисти. Прочетох, че Богомил Караконов, първият виолончелист / по ранг/ в Софийската филхармония е професор в Музикалната академия и е оркестрант от 1964 година!!!. Мисля, че за него свиренето е професия и удоволствие. Това е неговият музикален инструмент, неговото трудово и професионално ежедневие, неговото хоби. Трите виолончелистки в Софийската филхармония са негови ученички. Освен това те бидейки ученички и на някоя си / непозната за мен/ доцент Джагарова са печелили награди. Може би са попаднали в Софийската филхармония ,привлечени от преподавателите си. Е, те не могат да свирят разсеяно. Те са млади, ентусиазирани и свирят редом със своя учител и професор. Те са респектирани от него и няма да се излагат.
Спомням си преди години един оркестрант в Софийската опера, мой съсед, бе запитан за някои негови впечатления за спектакли и той нищо не отговори. При оперните оркестри,когато публиката не те вижда, бездушието и безразличието е по-голямо.
| |
| |
| 
|
|
