Иво, кефиш ме с твоя анализ. По отношение на двата оркестра, ще добавя, че освен тимпанистката, интересен образ е и една руса, висока,виолончелистка сред филхармониците.
Радиооркестърът свири може би по-навито. Но може Юлиян Ковачев да привнесе някакъв европейски елемент в поверения му оркестър. Аз също съм впечатлен от концерта. Виж, това съчетание с някакъв алкохол ще те направи да усещащ живота и музиката по-емоционално и дълбоко.
За музиката ще се огранича с няколко думи. За пръв път слушам Веберн и не ме грабна много. За Дворжак: това момченце, солистът, свири добре, мисля, че му предстои бъдеще. Музиката на този гениален чех е мелодична, със скрита енергия, с много хубави моменти. Концертът за виолончело особено високо е оценен от Брамс, който е възкликнал /перефразирам, давам смисъла/ защо не можех да напиша един такъв виолончелен концерт. Но има нещо при Дворжак, което съгласен съм с теб, те възпира да го кажеш, че музиката е върхът. / за сравнение Бетовен, Моцарт, Чайковски, Вагнер и т.н. /
За Малер с думи не може да се говори. Музиката трябва да се слуша. То бе потъване в звуците на тази прекрасна симфония, слушане на повествованието. Всичко бе прекрасно: и невеселите първа и втора част , които според мен рисуват сивия живот, и калейдоскопа на третата част с разните картини, ту весели, ту смехотворни, ту груби, ту гротескни и чудното адажието, пресъздадено с голямо всеотдаване от оркестъра и веселият финал. / Такова слушане на повествованието има при Берлиоз "Фантастичната симфония" Това е мое сравнение/.
Много ме хвана яд, за тези апаши, които се възползват от това, че собствениците на колите са на концерт и вършеят. Браво, че са ти върнали радиото веднага. Всичко е добре, което свършва добре.