Силно начало на симфониците от радиото!
Прецизен избор на програмата и завидна устойчивост на оркестрантите. Личи си - Милен Начев пипа здраво.

Пасакалията на Веберн, като подгряващо парче, не предизвика желание за танц, но остави усещане за бистрота и свеж въздух някъде около върховете на Алпите.

Челото на Дворжак трудно би догонило това на Шуман и Сен-Санс, макар да се води в тази първа група. Бих го поставил като любимо може би преди Елгар.
Свирнята на мушморока беше с явно тренирана нахъсеност. Познаваше добре материята, устойчив технически мераклия. И толкоз. Именно затова не остави след себе си дори намек за спомен. За чувства да не говорим...

Малер по естествен начин смаза всичко останало. Не си падам по този род музика, но докато слушах със затворени очи първата, втората и най-вече четвъртата (adagietto)! част, си се отнесох така, че с потрепващо желание продължих малкия джин с водка. И си беше гот.
Само че днес следобед чух в един театър си-минорната меса, а сега и третия на Бетовен и какво да кажа...абе няма к'во да казвам. То си е ясно.

А, последния пореден път като ми свиха касетофона пак в тоя ареал, не бях и помирисвал етилов. Навярно и поради тази причина никога не ме канят в районното.

Руиз го срещнахме и се поздравихме като Форсайтови със семейство Палисър, но за Су явно е била по-важна сцената. Щом не успя да види пейзажа на високо вдигналия знаме, клубен параход.
Впрочем, съвсем правилно!