Благодаря на всички за топлата октомврийска музикална вечер! Това, че бяхме у нас е формалното.
А, истинската прелест е в това:
Как Томи свири като Хоровиц с прави пръсти и минаваше ту в минор, ту в мажор
Как Класика направи Бах, без темпото на Клайбер, а после демонстрира първи устойчиви стъпки като "cameraman"
Как Руиз се досети за сонатината на Дусек и потъна в тъмнината със стил и достойнство
Как на усмивката на Надето не попречиха нито водката, нито бирата
Как Врява откри страха си от най-обаятелното куче
Как Гинчето спечели орехче
Как Иво храбро защитаваше честа на Титана
Как накрая червеноглавия Фери онемя пред очарованието на звуците

Остана тъгата по липсващите другарчета...
До следващия път, когато отново ни обхване демона на желанията за бяс!