Уважаеми братя и сестри! Много съм развълнуван! Вчера присъствах на нещо грандиозно, което ще запазя в спомените си завинаги.
Деветата симфония на Бетовен, изпълнена от Берлинската филхармония с Караян. Караян е велик! Той беше централната фигура. Той беше един вълшебник, магьосник и единствено той извличаше вълшебната, силна музика на Бетовен. Караян бе съсредоточен, спокоен и магнетичен. Той даде прекрасно изпълнение на хаоса на първата част, на бурното скерцо и особено се раздаде в нежното и спокойно адажио. Караян се промени в последната част. Той стана по-съсредоточен и строг. Той пееше заедно с певците и хора. А солистите/ особено тенорът с вълшебен и силен глас/ и хористите дадоха всичко от себе си, пееха като за последно/ израз на Томи/ и внушението бе страхотно. Центърът на София, Народният театър, топла августовска нощ, смълчано множество и хора с одата на радостта от Бетовен и Караян. Каквото и да се говори, думите не могат да предадат величието на изпълнението. Това бе достоен финал на интересния музикален празник.