Благодаря, amber!

Трогателно е, когато останал съвсем сам, получиш неочаквана подкрепа от непознат.
Но някак си не съм устроен да търся заместители. Пречи чувствителността. Дори не съм сигурен, че чувството е това, което наричат любов. Много повече е...дълбоко и всеобхватно. Когато целият си изпълнен със съдържанието на другия. Когато разумът си е на място, а душевният такъв не се подчинява на никаква воля и си иска красотата и добротата. Когато чувствата не са подвластни на заклинания, болката те изтощава докрай. Трудно се преодолява истинското. В такъв момент се правят и грешки и някъде нещо изгаря.
Може ли човек да възрази? Измислил ли съм своята Колхида или тя наистина е такава?
Така я видях, чувствах, обичах...
А, може би живея в измислен свят? И така да е, не се срамувам!

Същото е и при музиката – ако безгранично повярваш в нея, ще е докрай. Иначе не е истинско

Затова по-долу FIGHTER е съвършено права. Автентичното не може да се подмени!

Е, извинявайте. Аз бях дотук.


п.п.
Музикалният сезон обещава да е добър. Желая на всички прекрасна музика и много обич!