Твоят приятел Тelemann ме разби съвсем! Два дни обикалям цяла София и нищо! Музикални магазини, улични търговци по сергиите и в крайна сметка си останах с напразните усилия на ... Някои продавачи дори ме питаха "кой е пък този?". Стана ми тъжно, после бях бесен, накрая се примирих. Засега. "Издълбах" специализирана литература по въпроса - навсякъде само с по две изречения. Успях да разбера единствено, че навремето са го смятали за по-велик и от Бах. Безкрайно съм удивен - никога не съм мислил, че Телеман е непопулярно име. И понеже след бурята идва покой, както в живота, така и в музиката, безмълвието и тишината ни навяват спомена за "тихата и примирена скръб". И безнадеждната, както казваш ти. Извадих нотите на "Годишните времена" на Чайковски, отворих на "Октомври" - Осенная песнь. Изтупах двата пръста прах от пианото и си припомних този малък превъзходен бисер, споделяйки с теб тъгата и добротата на есента. Мотото е следното: "Осень, осьiпается весь наш бедньi сад, Листья пожелтельiе по ветру летят..." Гр. А. Толстой Поздрав! п.п. Навремето аз също слушах доста анархистично и безразборно. А сега съм само река :-)