Солидарен съм с това, което беше казано по-горе. Идеята е там, че заплащането трябва да е адекватно на положения труд. То трябва да се заслужи всеки ден, не просто когато съм на кеф и ми се свири, не просто когато съм решил че мога да седна да порепетирам, не просто когато веднъж седмично заменям по време на кафето сутрешната кръстословица с партитура, а всеки ден, постоянно - когато свиря хубаво! Когато сядам пред пулта за да правя изкуство и съм доволен от това, че ще правя изкуство! Когато преживявам всяка една нота, която свиря. Може би звучи смешно абстрактно, но не е...Музикант се става трудно, така е, никой не спори, но веднъж станеш ли, придобиеш ли самочувствието да наречеш себе си "музикант", трябва да поддържаш най-високо ниво на професионализъм и да се самоусъвършенстваш ежедневно. Далеч не всички музиканти в България мислят така. И те обикновено най-много се оплакват. Беше споменато и че цените на симфоничните цикли са се вдигнали, от една страна, прав е Руиз, това ограничава именно средностатистическия слушател, който за разлика от средностатистическия музикант, който се оплаква, няма нищо против да отдели част от доходите си, за да иде и да послуша Чайковски или Брамс. Въпросът е, поставен по един елементарен начин е, ще чуе ли Чайковски или Брамс по този начин, че накрая да си каже, че ако филхармонията свири така всеки път, то той на драго сърце би дал цялата си средностатистическа заплата за концерт! От друга страна аз съм съгласен цените да са такива, да са по-високи дори, но да слушаме качествена музика, рядко представена и слабо позната, да има вечери на Българската класическа музика, да има фестивали за популяризиране на бароковата музика, например, да има повече органови концерти, да се обръща повече внимание на най-модерната класическа музика и пр. и пр. Тогава - да!
"За това, за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи"

И последно - беше казано и това, че афишът представял "войнстваща халтура". Трудно разбирам това определение и май не мога да се съглася с него. Може би то се отнася към това, че наистина - повечето произведения са вече представяни от "три оркестъра на една сцена", вероятно случая е "Каквото си оркестъра (диригента) знае, това си оркестъра (диригента) свири". Единствените ми съмнения, пак казвам, идват от това, че ще слушаме и неща, които слушахме преди няма и половин година. И може би че има само двама български автори. Иначе съм доволен, подбран е умело. Дано и изпълнението да е такова.

Редактирано от vvvkkk на 21.08.09 20:08.