Сега смятам да се изкажа като консерватор, профан, сноб, мним културтрегер, скапан поритан, ретрограден мухлясъл интелектуал и пр. и пр...

Естествено, идеята да се представят български автори наравно с другите произведения в афишите, е с безспорна ценност. Трябва, да! При това не просто както бе упоменато "рапсодия Вардар и един от концертите на Владигеров по случай светлия празник" и толкоз, а е необходимо да познаваме българската музикална култура в нейната цялост и всеобхватност до днес именно.

Като казвам "до днес именно", обаче трябва да направя уговорката, че подбора на произведенията "до днес именно", трябва да е много внимателен. И то с една цел - малко хора, непосредствени и простодушни (в добрия смисъл на думата!) любители на Бах, Моцарт, или Бетховен, ще седнат да слушат Щокхаузен или Лигети с удоволствие, при това с упойващата наслада на .... хммм..."Голямата Девета", Голдберговите и пр. Подозирам, че ще се отвратят. Пример - тази година СФ, по случай юбилея си беше включила в един афиш нещо което звучеше гръмко: "Симфония 12, посветена на 80 год. юбилей на Сф. Велислав Заимов" Казах си, ето помежду безсмъртната 4 на Чайковски и тройния концерт на Брух ще се насладя на новите върхове на българския симфонизъм.
Произведението беше повече от разочароващо (ако бяхме в импресионистичните времена сигурно щях да кажа "произведението беше модерно. Пфу!, но не е там работата...) . Естествено, някой вероятно ще ме попита какви са ми критериите, вероятно няма да мога да му отговоря и той вероятно ще излезе победител от спора. При все това споменатата симфония (с хор при това!!!) беше едно от най-злополучните неща, които са ми се случили на "Аксаков". И, знаете ли, понякога публиката позвава - вяли ръкопляскания и хиляди одумвания в антракта (този път наистина ходех и надавах ухо на разговорите). Какви ли са критериите на всички тези хора?

Наговорих всичко това, просто за да кажа, че е необходим един по-добър и функционален подбор. Необходими са ни такива афиши с български имена (колкото се може повече!), които да ни накарат да ценим, уважаваме и най-вече - обичаме българската класическа музика, произведения витални и хуманни (и в пряк и в преносен смисъл.). И пак казвам - колкото повече, толкова по-добре.

Dixi