в. Култура, Брой 38 (2521), 05 ноември 2008 г.
Барокиране...
Започна Вторият фестивал "Изкуството на Барока". Спомням си, че миналата година първото му издание породи реплики : "Всичко сме оправили, само бароков фестивал ни липсваше". Но в случая нещата се случват точно така, както се случват навсякъде: най-напред едни хора (тук съвсем млади) започват "да копаят" в стила, маниера, в традициите и в съвременните изпълнителски практики около една музикална епоха (а бароковото свирене в последните 25 години като че най-интензивно сменя пластове и върви напред, и нагоре чрез все по-дълбинно познание на миналото). След което намират сили, енергия и подкрепа да направят своя фестивал. Защото фестивалът е пространството, което дава не само възможност за "изява и слава". Там се събират сродни души, със същата лудост - и изпълнители, и публика. А публика за барокови звуци у нас се намира. При това не малко.
Фестивалът се организира от сдружението "Luxuria Europae", създадено именно с цел да служи на младите барокиращи музиканти. Двама от тях са ядро и в двата български барокови ансамбъла, които участват във фестивала. Това са цигуларите Зефира Вълова и Иван Илиев - те са и в Ars Barocca, и в Concerto Antico. В близкото бъдеще ще посрещнат Бароковия оркестър на Европейския съюз, който ще изнесе два концерта - в София и Варна. Води го световноизвестният английски барокист Рой Гудман, който най-напред бе (и е) фантастичен изпълнител на оригинални цигулки. След тях отново пристигат тримата, вече познати за нас изпълнители от ансамбъл Cordevento. И това не е случайно: Зефира и Иван свирят в Бароковия оркестър - вече са практикуващи яко барокови музиканти. И трупат опит. И щедро го даряват на своите приятели. Това се чу и се видя на първия концерт на Ars Barocca с музика на двама съвременници - Телеман и Бах.
Съставът е от 10 солисти: Калин Панайотов (обой), Ивона Недева (флейта), Вежен Резашки (фагот), Зефира Вълова, Гергана Делийска и Иван Илиев (цигулка), Валентин Тошев (виола), Мирослав Стоянов (виолончело), Борислав Симеонов (контрабас) и Цветелина Димчева (клавесин). Всеки от тях е способен да поддържа соловата линия, когато композиторът иска. Свирят без диригент, слушат се, владеят вече много от "тайните" за произвеждане на звука, необходим за съвременния ансамбъл. Усвоили са действително много от този престижен и, същевременно, съвсем странен за България занаят - да се специализираш в бароково свирене. (При това всички си вадят хляба от различни музикални институции - тая треска ги тресе в свободното време.) И нямаше да описвам всичко толкова подробно, ако не бях слисана от резултата от работата им от 2006 година досега. Разбира се, този специфичен, рядък звук се дължи на определено "лъководене", на разпределяне на тежестта, на пипането по грифа, на интензитета на вибрациите. Във фразата! Толкова постигната, когато се случи. В удоволствието от образността, която все повече им се удава (в това отношение кулминация бе сюитата "Дон Кихот" на Телеман и особено "Събуждането", "Любовните въздишки" и "Галопът на Росинант"). Съотношенията в линиите, в степента на вибратото, балансът на тембрите, пипането... И още нещо много важно - търпението да съградиш формата. Действително не вярваш, че дотам може да се "глътнат" толкова уроци, че ще видиш една млада музикантка, която е попила с цялото си същество характера на тази епоха. При това съвсем органично, във великолепен синхрон с музиката. Разбира се, че процесът върви, че се чуват "приплъзвания", че още не всичко се удържа - като че респектът от Бах-традицията малко изигра коварна роля. Защото и двете творби (другата бе Увертюра за цигулка, струнни и басо континуо) на Телеман бяха изградени - и звуково, и структурно - музикантски и естетски. И с по-голяма увереност от тези на Бах. Но най-щастливото усещане бе в начина, по който се чувстват с тази музика. Толкова отдадени, погълнати, търсещи, слушащи. Те не свиреха, а барокираха...Водеха публиката със себе си - сигурна съм, че много от присъстващите в залата музиканти разбраха в какво качество се превръща музицирането на Ars Barocca.
ЕКАТЕРИНА ДОЧЕВА
|