Един български диригент (от по-новата генерация) се бе изказал лапидарно, че не би дирижирал партитура, която не може да се изсвири на пиано. Ама не уточни на колко пиана и от колко пианисти. То и "Групи" на Щокхаузен могат да се "уподобят" на десетина пиана с участието на дузина пианисти. Виж, с Лахенман - по-трудно. А Орф въобще мисли като за огромно пиано или някакъв мегаксилофон. И това не е недостатък, а особеност.
Виж, Шубуртови песни, изсвирени на виолончело - ей това, пардон - не го возприимам. Както, впрочем и Равел по отношение на Мусоргски - като боядисана войнишка снимка.