Да, това за Щраус бе подходящ пример...Интересна е интерпретацията му на Бетховен. Колкото до "бързия" Тосканини - той си е пословичен с галопа. Легендарна е например свадата му със самия Равел на премиерата на Болеро в Париж...Хаххаха

На мен по скоро ми се щеше да насоча светлините към типа усещане, който препускащите Мравински и Рихтер оставят - за нещо патетично, но краткотрайно, мимолетно, бързо отлитащо. Една монументалност, която е така ефирна, че просто лети...
Докато примерът с Кисин и Караян е съвсем друг - бавно, мощно, могъщо. Един "здраво стъпил на земята" колос. Съвсем в духа на Чайковски...