Искам да използвам темата за Шуман и да споделя впечатленията си от песенния цикъл "Любовта на поета".
Шуман използва стихове на романтични автори, като Хайнрих Хайне, при това негов съвременник. Шуман се явява като съавтор при предаването на мисълта на поета.
Самите заглавия на стихотнворенията са красиви:
"През чудно хубавия месец Май":
През чудно хубавия месец май,
когато всички пъпки се разтвориха
тогава в моето сърце се зароди любовта.

"От моите сълзи се раждат"
От моите сълзи се раждат разкошни и пъстри цветя

"Не се сърдя"
Не се сърдя, макар сърцето ми да се разкъсва
Една загубена любов!

"Едно момче обича едно момиче"
Едно момче обича едно момиче
Тя обаче избра друг.
Другият обича друга
и се оженва за нея.
Момичето се омъжва от яд
за първия срещнат мъж,
с когото тя случайно се запознава,
Момчето е нещастно от това.
Това е една стара история,
но винаги остава като нова
и комуто тя се е случила,
сърцето му се разбива на две.

Цикълът завършва със "Старите лоши песни", които са мъка от минали дни и които поетът би желал да погребе заедно с любовта си и мъката.
Впечатляващ е епилогът от пиано, заключаващ тъжната история.
Съчетанието на два поета: Хайне и Шуман - това е преживяване!