От сайта http://www.peoples.ru
Прочетох за Рихард Вагнер и давам няколко анекдота:

През 1855 г. Лондонското филхармонично дружество поканило Рихард Вагнер да дирижира концерти. Едва пристигнал и станал обект на нападки. Разпространил се слух, че Вагнер се отнася високомерно към авторитети като Моцарт, Бетовен, Керубини и "ги мъчи в своите концерти".Лондончани се дразнели, че Вагнер дирижира наизуст. Те смятали това като неуважение към работата. Вагнер решил да успокои любителите на музиката и поставил партитура на стойката пред себе си. Успехът бил голям. Любители на музиката обкръжили Вагнер след концерта и изказвали своето възхищение. "Ние Ви казвахме, Това е съвсем друго звучене, истинско Бетовеново звучене! С какво съвършенство взехте темпото на скерцото, колко гениално водехте виолите!"
Един се доближил до стойката на диригента /пюпитъра/ и о, ужас! Там се намирала партитурата на "Севилският бръснар", преложена за пиано и поставена с краката нагоре!

Двама англичани отишли в Дрезденски театър за да чуят опера от Вагнер. Когато загасили осветлението, един мъж седнал зад тях. Той се държал странно и издавал възгласи: "Ах, колко е хубаво това!" Ах, Господи, това е ужасно!" При това той пляскал с ръце и тропал с крака не в такт с музиката. В антракта англичаните се обърнали към разпоредителя и помолили да отстрани некултурния посетител. Разпоредителят казал: "Страхувам се ,че това не е в моите сили, господа. Това е много голям човек!"
Свикналите на демокрация англичани настоявали некултурният да бъде остранен, какъвто и да е той. "Защото той ни пречи да слушаме гениалната музика на Вагнер".
"Работата е там, господа," шепнейки обяснил разпоредителят, "че зад вас седи тъкмо Рихард Вагнер."

Вагнер е бил суеверен. Имал панически страх от числото 13. Причина за този страх е, че той се е родил през 1813 година, а и името му Richard Wagner се състои от 13 букви.
"Ако не беше това число 13, аз бих покорил света на 30 години", смятал композиторът. Затова той забранил да се поставят премиери на негови опери в ден с число 13.

През 1942 година немският военен комендант на Виена провел расово-идеологическа чистка. Той се насочил и към Виенската опера за да изхвърли бюста на евреина Феликс Менделсон. Задачата била трудна за него, тъй като той нямал културни познания. Но затова пък отлично познавал арийската теория и за него било съвсем просто нещо да познае веднага неарийско лице.
Качил се комендантът на тавана и се натъкнал на бюст на композитор с най-неарийско изражение на лицето, с изкривен нос. По негова заповед войниците изхвърлили на тротоара бюста на този евреин. По-късно се изяснило, че комендантът изхвърлил не бюста на Менделсон, а този на Рихард Вагнер - любимия композитор на Хитлер. Заради това свое провинение, бил изпратен на Източния фронт.