Гледах го преди година. Странно е защо филмът остана в сянка. Обикновено биографичните филми все намират с какво да ме издразнят, но този го изгледах с удоволствие. Не толкова заради образа на Фуртвенглер, колкото заради майора (е, великолепния майстор-гадняр Кайтел) - такова тънко и безпощадно показване на наглата, безпардонна простащина...
Възхитиха ме също няколкото точни попадения, които обрисуваха в дълбочина същността на фуртвенглеровия гений. (май съм го писал това по-рано някъде в клуба, но си струва да го повторя). Епозодът в който майора разпитва тимпаниста и онзи разказва как по време на репетиция на Ероика, при един много труден пасаж с тимпаните, пита Маестрото това тук как да го изсвири. И Фуртвенглер, без да вдига очи от партитутара, му отговаря: "Когато дойде момента, просто ме погледнете". Но не мога и да не добавя, че точно в този момент, майора, който дотогава слушаше внимателно и човек започва да си мисли, че аха-аха май се е "превъзпитал", изведнъж попита: "Вие и Хитлер ли така гледахте?" Да настръхнеш!

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")