Да ти разкажа една случка за ушите от онзи ден.
В петък взимам малкия от училището и си пътуваме кротко по Патриарха. В това време се чува отзад някъде линейка: мяу-мяу, мяу-мяу, мяу-мяу...Докато отбивах колата вдясно, си спомних легендарната случка с Панчо Владигеров и изтърсих напосоки: си-ми, си-ми, си-ми...А фърфалака от задната седалка се обади: до-ми, до-ми, до-ми...Викам му "я дай веднага камертона" и после, докато умирах от срам пред него се сетих какво е казал Хесе. Че е по-добре е да си търпелив...