Твоят постинг:

"Книжката е юбилейна, със златистоалена корица - българският дан по повод голямата Годишнина! Не излиза извън кръга на популярното четиво, не разчупва митовете за Моцарт и всъщност не казва нищо ново… Все пак, приятно е, че я има…
Далеч не е претенциозна (със скромните си 95 стр. надали може да се мери с каквото и да било). Впрочем вече сме навикнали на подобни книжлета, които само гъделичкат, вместо да разпалят читателското любопитство. Такива не предлагат вълнуващо сериозен поглед в дълбочина, а остават на прага, доволни от своето "докосване до гения", в беглото познанство с него…"


Моят постинг:

"Преди два месеца попаднах случайно в НБУ и за да не си губя времето в напразно чакане, постоях близо 40 мин в книжарницата. Набутах се 5 лева за въпросната Моцартина и не я дочетох. После я прехвърлих, за да не съм съвсем капо, съвсем случайно-нарочно на Малкия облак (трети клас) с образователна цел и той, мръсникът ми се изсмя. :о))
Казах му, че не е прав."

Както се казва, открийте разликите от третия път.

Иначе, щом толкова държиш, ще ти се извиня. За това, че въпреки преклонната ми деменция си се оказала съвсем невинно в редичката с безвъзмездни записи и споделени водки. Това, огледалото ми го нашепна. А то, нали знаеш, е голям манипулатор.

И последно, една молба, не ме принуждавай повече да пълня клуба с глупости.