Цялото произведение е като едно дълбоко лично обяснение – потресаващо за композитор, който обикновено разделял живота и преживяванията си от своето изкуство.
Eто с това не мога да се съглася. Моцарт да разграничава себе си от собственото творчество!?! Още повече, че музиката му говори за обратното... Моцарт, който е така тотално впримчен, "просмукан" от музиката - своя и чужда...