Макар подредбата на частите да следва канона, при това се пее на латински (както си му е реда), цялата Миса звучи светски. И няма как да не е така, щом я е писал Бетовен. Много сила има в нея - просто те грабва и не те оставя до края. Казваш, че е трудна (и сигурно е така), защото е натоварена с много силни внушения. Всеки път, когато я слушам, преоткривам по нещо от нея. Но наистина не може да се слуша често - може да те смаже.
Днес специално я слушах - записа с Караян от 1966-та. Имах намерение да я чуя и в по-късното му изпълнение и да ги сравня, но се отказах - бях изцеден до край.
Невероятно съчетание на гласовете на солистите и хора - те просто извират и се потапят обратно един в друг, преливат. А соло цигулката с Sanctus тук е вълшебство - заедно с хора и оркетъра.
Цялата Миса е едно внушение за грандиозност и монументалност и едновременно с това - топлота и интимност. Сякаш те докосва някъде вътре в теб, даже по-навътре от сърцето, ако изобщо е възможно това (но очвидно гениите го могат). Кара те да се чувстваш малък пред вселената и едновременно с това те извисява духовно - правите гигант пак в тази същата вселена.
Увлякох се в разсъжденията, но още съм по влияние на музиката.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")