Драги ми Томи, нямам представа защо точно това, което аз съм написал, те е потресло така, а не другото, което ме провокира да го напиша. Значи в крайна сметка аз трябва да търпя унижение и да си мълча, само и само за да няма полемики, така ли? Съжалявам много, но аз такова нещо не приемам. Смятате, че като съм на толкова години може да ме третирате като Малкото детенце, което няма право на мнение? И, ако то случайно прегази този канон, ще бъде разпнато на кръст, защото си е отворило устенцата, по които още има следи от мляко? Е, наистина, нямам възможностите на Иво, не съм слушал на живо Рождественски, нямам GSM и кола, нямам бизнес, нямам партитурите на Томи, за да знам къде Караян импровизира, нямам и грам от вашия опит в живота, но въпреки всеобщото ми "нямане", то поне, незнайно откъде и защо, някъде се таи мънинко чест и достойнство, върху което вие настървено се нахвърлихте. Щом искате да ви е тихо и спокойно, топло и уютно като в оазис, да притаявате язвите и недъзите и да създавате лъжливо общество, правете го. Аз обаче категорично отказвам да участвам и няма по никакъв начин да ви преча. Ето защо се успокойте, заровете томахавките, обършете потта от челото, отдъхнете и се поздравете за успеха срещу "врага с партиен билет". Заслужавате си го все пак!