не мога да кажа, че имам високи изисквания към нашите исторически филми, западноевропейските винаги са по-добри... но с голяма част от твоите съм съгласна: някъде в коментарно предаване казаха, че звукът винаги е бил слаба страна на българските филми; за сценария и ключовите моменти на напрежение и отпускане също съм съгласна; за диалозите - също (ей тук най ги избива на "степна простота"); фрейминг не го разбрах точно какво е - композиция на картината ли?; на музиката рядко успявам да обърна внимание - а може би защото тя не ме 'хваща' заедно с действието... психологизирането - понякога е необходимо, стига да не избива на социалистически клишета за владетеля, мислещ за народа си или класово осъзнатите селски труженици, вдигнали се на въстание с Ивайло. да е психологизиране според духа на времето, според това, как е възможно да са мислили, не как на някои от ЦК им се иска. тук не мога да се произнеса, някои филми съм ги гледала отдавна. пак на моменти избива ако не на задълбаване, то или на тромавост, или на "степна простота" - а това са владетели все пак... актьорите - добрите някогашни остаряха и се поотпуснаха като игра, новите са една шепа и рядко се представят добре във филмите, повечето сценарии даже и на съвременни теми са пълна скръб, така че в момента възможността за исторически филми е нулева, не само заради безпаричието в киното. филмите за новата история, които похвалих - особено за Априлското въстание и Съединението, доколкото помня бяха семпли, но с подробно представяне на събитията, добър сценарий и добра игра; суперпродукциите ни са около 1300-годишнината, но само 1 от тях считам за добра - "Борис"...
всъщност "Денят на владетелите" притежаваше някои неща и в художествено и техническо отношение, за да ми хареса: исторически достоверен и последователен сценарий (една дворцова любовна историйка си беше ненужна слабост все пак), убедителна версия за неясните моменти (защо ханът не е защитил навреме столицата); красиви костюми (пак не знам доколко възможни, но едва ли някой знае); добре възстановена обстановка; хубави и разнообразни сцени - ежедневен живот във владетелския двор, ханска деятелност - строежи, обсадни машини, лов, битка, походен живот; не много мащабни, но добри бойни сцени; убедителни герои - както 'добрите', така и 'лошите' - със своето си мислене и интереси, различни, нито прекалено съвършени (Крум обаче беше идеализиран като владетел и не дадоха за неговите насилия срещу християните, показаха го твърде благосклонен), нито много негативни; представяне на военната стратегия и на двете страни; добри и ясни диалози без излишни клишета и опростяване; много добро техническо качество - цвят на картината и звук; добри и представителни актьори...
за разлика от "Златния век" например, където книгата е по-близка до известните ни факти, авторът представя добре и етапа на развитие на феодалните отношения - все още ранни, с малко зависими селяни, а основните производители са свободните селски общини, докато сценарият изкривява някои от тия факти... "Иконостасът" е личен поглед на режисьора към Талев и е може би една от най-добрите ни екранизации; "Време разделно" - книгата ми харесва повече от филма; "Пътят към София" я нямам... старият "Кози рог" е различен от разказа, вкарано е доста действие и ми харесва, новият не съм го гледала и не искам, с тия фройдистки залитания на Волев. "Сватбите на Йоан-Асен" въпреки актьорския състав ми е странен и несвързан, нелогичен на моменти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите