като най-масово достъпния вид възстановки и тяхната достоверност. Доколко вярно пресъздават те това, което е известно за средновековната ни история като факти и материална култура?
пускам темата след като гледах филма за хановете Крум и Омуртаг "Денят на владетелите", може би останал в сянката на суперпродукциите около 1300-годишнината на България и рядко повтарян по телевизията. Има добри бойни сцени, макар и без големите масовки от "Аспарух" например, но линията на действието ми беше интересна поради по-малкото идеализиране на главните действащи лица, представянето на сложен дворцов живот с интриги и ренегати, далеч от допусканата другаде "степна" простота и еднопланови герои; предаването на редица бойни умения (джигитовка, упражнения във фехтовка и стрелба с рефлексен лък, ползване на ласо и боен камшик - а може ли наистина с него да се спъне кон?), може би въоръжението на българите беше поукрасено спрямо намереното, но с иранско влияние; за пръв път се показват конски ризници, макар и от кожа с метални пулове; възстановката на сградите в Плиска (но от друга страна, това беше една основна слабост - даваха Омуртаговата Тронна палата още от времето на Крум преди завладяването на Плиска, може би защото неговият дворец е бил доста голяма и трудна за пресъздаване сграда).
другият ми любим филм в "Борис" - също заради добре развитото действие и характери на героите (един от малкото убедителни образи на Расате, неповлиян изцяло от християнските описания за него, при които е естествено на един езичник да се припишат всевъзможни слабости и грехове).
от другите - "Аспарух" в 3-те части е зрелищен, но малко скучен, доста от героите са еднопланови (което иначе не е характерно за Вера Мутафчиева)...
"Сватбите на Йоан-Асен" - гледала съм го отдавна, може би опит за по-разчупен поглед към историята ни за времето си, но ми беше някак странен като образност и действие. което не прави Апостол Карамитев по-малко велик, разбира се...
"Калоян" - добър, семпъл като сцени и костюми; попресилен на моменти (имаше нещо от рода, че събира пари от болярите за държавни дела, защото хазната е полупразна и няма държавно богатство след робството, а пък и болярите нямаха много пари?!) и в духа на времето е наблегнато и на битието на трудовия селски народ... отдавна го даваха и не помня много.
"Константин-Кирил Философ" - бях заета с нещо и не го гледах сериозно; интересен в моментите, които улових; за предаването на живота във Византия не мога да говоря.
имаше и един за Ивайло - естествено доста идеализиран, че и под влияние на богомилски идеи поставен, и заради това ми допаднаха образите на "лошите" - царицата-византийка Мария и един болярин-нейн любовник, Боян, но поне бяха хора със свои мисли и съмнения. :)
можем да продължим като включим в обсъждането и по-известните ни исторически романи - друг масов източник на трайни представи за миналото.
Редактирано от Roxy на 18.05.08 18:14.
|